Вируси
Вирусите показват признаци на живот само, когато се намират в чужд организъм (най-често стават причина за изявата на различни болести). В природата обаче те не се движат, не размножават, не дишат, дори не се хранят - просто съществуват в кристално съ
2008-05-19 00:00:00
Вирусите показват признаци на живот само, когато се намират в чужд организъм (най-често стават причина за изявата на различни болести). В природата обаче те не се движат, не размножават, не дишат, дори не се хранят - просто съществуват в кристално състояние. Освен това тяхната наследствена програма не е цялостна и трябва да се допълва с гени на гостоприемника.Това е причината, че и до днес учените се колебаят дали да ги определят като живи или като неживи.
Вирусите са просто устроени неклетъчни форми. Поради своите размери (хилядни от милиметъра), те не могат да бъдат видени с просто око. Те са изградени от белтъчна обвивка (капсид), а в сърцевината си - от нуклеинова киселина.Външната обвивка, изградена от белтъци, предпазва вирусите и улеснява навлизането им в клетките. Вирусният геном е съставен от нуклеинови киселини – или от ДНК или от РНК, но никога и от двете заедно. В зависимост от това вирусите се делят на ДНК-вируси (Хепатит В) и РНК-вируси(Хепатит А, С, Д, Е; СПИН, грип и др.).
Формата на вирусите е различна - може да бъде кръгла, като при грипния; нишковидна, като при вируса на тютюневата мозайка, но е постоянна и се предава по генетичен път.
Начин на размножаване: Вирусите са вътреклетъчни паразити и затова могат да се размножават само в живите клетки, използвайки тяната структура. Геномът на някои вируси може да се вгради в гените на клетката гостоприемник и да остане там в неактивно състояние неопределено дълго време. Това е особено характерно за Хепатит В вируса и вируса на СПИН. През този период човек е заразоносител, без да е заболял и може да предава инфекцията на други хора. При подходящи условия вирусът се активира и се появяват симптоми на болестта.
Вирусите атакуват клетката гостоприемник по два начина: чрез прикрепване към клетъчната мембрана и „инжектиране” на вирусната НК в клетката и чрез „поглъщане” на вируса от клетъчната мембрана (тя се огъва около него и го поема). Те могат да проникнат в организма по въздушно-капков път, при полови контакти с инфектиран партньор, при контакт с кръв на заразен човек.
По-известни вируси са грипният вирус, вирусът на СПИН, както и вирусът на Хепатит.
Грипният вирус е силно заразен, предава се по въздушно-капков път. Но грипната инфекция протича сравнително леко и в повечето случаи без сериозни последици. Днес са установени три типа грипни вируси, причиняващи заболяването грип при хората - А, В и С.Грипен вирус тип А е най-широко разпространен и най-опасен, тъй като води до по-сериозни форми на заболяването и епидемии. Грипен вирус тип В засяга най-вече хора, предизвиква сравнително по-леки форми на заболяване и не води до пандемии - предизвиква само по-малки епидемични взривове и ограничени епидемии. Грипен вирус тип С е по-слабо проучен. Той причинява заболявания само при човека (най-вече при деца). Обикновено заболяването протича по-леко.
СПИН е вирусно заболяване, увреждащо имунната система на човека. Причинява се вируса HIV (Human Immunodeficiency Virus). HIV обезсилва имунната система на човека, като го оставя беззащитен пред всевъзможните болести и зарази.СПИН сам по себе си не убива. Но когато защитните сили на организма са унищожени, дори най-безобидния грип може да е смъртоносен.
Хепатит е латинска дума, която означава възпаление на черния дроб, при което се разрушават клетките му.Според данни на Световна Здравна Организация това е едно от най-често срещаните заболявания в света. В зависимост от продължителността на неговото протичане хепатитът се дели основно на две групи: остър - продължава по-малко от шест месеца и хроничен - продължава повече от шест месеца.Основните причини за остър хепатит са: хепатитни вируси – вирусите на Хепатит А, Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D, Хепатит E.
Речник:
Капсид – протеиновата обвивка на вируса; той съдържа генетичната информация на вируса
Геном - цялата наследствена информация на даден организъм. Геномът е кодиран в ДНК (или при някои вируси, в РНК) на организма и включва както гените, така и некодиращите последователности от ДНК.
Автор: Александър Ненов